Share this post on:

 

Проектът „Съдът – отправна точка за творчество. 24 интервюта за българското изобразително изкуство“.  (Изложбата е реализирана от 18 юни до 6 юли 2021 г. в галерия „Райко Алексиев” в София).

Проектът „Съдът – отправна точка за творчество. 24 интервюта за българското изобразително изкуство“ има за цел да представи в изложба с диалогична книга търсенията на съвременни български художници в областта на съда. Темата се актуализира и развива чрез обединяване на творческите усилия на стойностни за българското изкуство автори, работещи в сферата на керамиката, дървопластиката, скулптурата, инсталацията, обекта, живописта, графиката, накита, текстила, емайла, стъклото, художествената обработка на кожата и метала.

Участниците подбирам с оглед на тяхното творчество. Главният критерий е приносът, без да подценявам художествените качества на творбите. Новото не само като индивидуална изява, а и онова, което художникът е открил, развил като творческа насока в областта, в която работи.

 

Участниците в проекта са: Аделина Попнеделева, Анжело Красини, Божидар Бончев, Божидар Йонов, Вихрони  Попнеделев, Галина Шехирян, Драган Милев – Дари, Емил Бачийски, Емил Попов, Захари Каменов, Иван Кънчев, Иван Русев, Ивана Енева, Николай Караманов, Петер Цанев, Райко Райков, Роберт Цанев, Станислав Божанков, Станислав Памукчиев, Стела Георгиева, Цветослав Христов. Като странична гледна точка е представянето на литератора и богослова Митко Димитров. В изложбата традицията се поддържа чрез включването на съдове на класиците Георги Бакърджиев и Кънчо Цанев. Отредено им е специално място като почит към тяхното значимо дело.

Д-р Иван Кънчев

 

За книгата

Появата на тази книга се случва в интересен момент от историята на българското изкуство. Момент, в който изкуството не само търси нови пътища за присъствие и представяне в публичния дискурс, но преразглежда наличните институционални политики за оценяване и преосмисляне на своето минало и настояще. Интерпретациите от гледна точка на изящно или приложно, анахронично или актуално, съвременно или несъвременно, неутрално или политическо, все по-трудно героизират историческото достойнство на изкуството в категориите на настоящето. Това е така, защото историческото достойнство е преди всичко човешко достойнство и изкуството е една от най-висшите форми на неговото представяне.Темата

на тази книга е съдът. Парадоксално е, че сякаш преди да се запитаме за какво точно е тази книга, тя сама застава пред нас като въпрос. Какво е съдът? Каква е тайната и съдбата на това да се съхранява вода, храна, смисъл или живот?

В своята книга Иван Кънчев пита „Какво е за Вас съдът?“ от името на изкуството и за изкуството. Това е диалогично издание, в което под формата на активна съпричастност са включени със своята житейска и творческа философия 23 български художници. Тяхното творчество и творби са равнопоставени на техните думи и мисли. Така съдът прераства в преобразяваща метафора, в която изкуството и личността са призовани да участват в един общ ритуал. В същото време съдът в тази книга не е символ на Свещения Граал на изкуството, от който се очаква да разкрие митичната същност на категории като традиция, влияние, стил, среда и техника. Съдът е преди всичко художествена вещ, идея, образ и изследователски проект.

Въвеждащата част на книгата е посветена на появата на съда в историята на човека и повторното завръщане към неговото значение и функции в съвременността. Разбира се, основен фокус на внимание е как това се случва по българските земи. В следващите две части на книгата са представени отделните художници. Заключителната част е в диалог с богослова Митко Димитров и ни напомня за блаженото смирение, което истинското изкуство съхранява дълбоко в себе си.

Книгата поставя много важни въпроси, които са свързани със способността на жанровете да определят съдържателните граници на изкуството. Съдът е необичаен жанр и Иван Кънчев съумява да покаже това по подобаващ начин.

Проф. д.изк. Петер Цанев

 

За изложбата

Съдът – отправна точка за творчество 18 юни – 3 юли 2021 – зала „Райко Алексиев“ – СБХ, София Изложбата е част от проекта „Съдът – отправна точка за творчество. 24 интервюта за българското изобразително изкуство“ с куратор Иван Кънчев.

Експозицията обединява 23 съвременни български художници. Запазено място в залата е отредено на Георги Бакърджиев и Кънчо Цанев – автори с безспорен принос в пластичната култура на българското изкуство.

Георги Бакърджиев е признат за „първомайстор и класик на съвременната ни керамика“ още приживе. Не случайно в далечната 1943 г. е издаден юбилеен лист от негови колеги и приятели, които дават оценка за творчеството му. „Творец от европейски мащаб“, „добър познавач на своя материал и неговите декоративни възможности“, „верен на своя художествен усет“ са само част от отзивите, които валят с по-голяма сила през годините и най-вече през 60-те на ХХ в., когато в зрелия си период авторът достига собствен пластичен възглед със своите обобщени геометризирани форми, доведени до монументализъм.

Несравним е приносът на Кънчо Цанев за развитието на дърворезбата и издигането й до съвременно пластично изкуство. На него дължим монументалната украса на много сгради, резбовани тавани и пана, мебели и пластики, отразяващи неговия характерен почерк и неразривна връзка с традицията. Все още предстои цялостна оценка на неговото творчество през годините и по-всеобхватен и съсредоточен поглед от страна на специалистите. Включването на Георги Бакърджиев и Кънчо Цанев в изложбата е признанието и приноса от една страна, както и връзката и актуалното място, което заемат като осмисляне на опита и достиженията в разработването и конструирането на образа и формата.

В изложбата кураторът е подбрал стойностни за българското изкуство художници, които работят в различни области – от керамиката, дървопластиката, стъклото, кожата и накита до живописта, скулптурата, графиката, инсталацията и обекта. По неговите думи творчеството на участващите автори има принос в българското изкуство, а и безспорно това са едни от изявените съвременни имена в момента. С този избор Иван Кънчев не търси само индивидуална изява, но и опитва да покаже личностната им творческа насока и позиция в изкуството, както и да разкрие потенциала на новаторството у всеки от тях в областта, в която работи. Наименованието „Съдът – отправна 11 точка за творчество“ е обединяващото звено, което поставя акцента върху съдовата форма, разглеждана като символ, гранично състояние и устойчив във времето „монолит“. Характеристиката на този древен и разпознаваем силует и образ, преди всичко натоварен с утилитарна функция и след това естетически разпознаваем, е предизвикателството за осмисляне и осъзнатото навлизане в абстрактната територия на съда.

В изложбата една част от представените автори използват установен код, за да достигнат до сферата и обхвата на изчистената и доведена до знаковост форма. Те работят предимно с материали като кожа, стъкло, глина и участват с вече известни и утвърдени произведения. За тях предизвикателството е в технологията и възможностите на материала и по[1]скоро се придържат към традицията и запазват функцията на съда (Стела Георгиева – „Колония“, 2005, Райко Райков – „Модул-ваза“, края на 90-те години на ХХ в., Драган Милев – „Съд І, ІІ, ІІІ“, 1997-2004, Ивана Енева – „Марсиански легенди“, 2009, „Три съда“, 2016, Галина Шехирян – „Купа в бяло“, 2020, „Купа с абстрактни форми“, 2019). За по-голяма част от художниците градежът и сътворяването на формата е представен посредством различни подходи и се разгръща в конкретната структура на произведенията. На пръв поглед познатата ни територия на „монументалната“ съдова форма създава многопластови внушения и пресича невидимите очертания на визуалната метафора, за да ни преведе през емоционалните параметри на личността.Трансформирането и развитието на пластическия изказ е свързано с развитието на самата структура на творбата. В този смисъл визуализацията на съдовата форма е фокусирана в неразривно единство, което се състои от външните качества и вътрешната структура на обекта, който е натоварен да формира и предаде намерението (Аделина Попнеделева – „Преобразуване“, 2021, Петер Цанев – „Трансцендентален нихилизъм“, 2020, Станислав Памукчиев – „Утаено време“, 2006, Цветослав Христов – „Сеячът“, 2021, Галина Шехирян – „Имагинерна купа в имагинерно пространство“, 2021, Захари Каменов – „Пролетно равноденствие І, ІІ, ІІІ“ 2021, Иван Русев – „Кладенец“, 2021, Емил Бачийски – „Хляб и вино“, 2021, Емил Попов – „Съдове без предназначение“, 2015). Друга част от авторите в изложбата търсят граничните състояния на съда като условна и конвенционална форма в контекста на пространствените и кавалетни параметри на образа, като концепция за извеждане на други по[1]скоро метафорични състояния, които препращат към невидимото състояние на обектите (Божидар Бончев – „Опит за портрет“, 2003, „Рециклаж“, 2006, Станислав Божанков – „Предчувствие за 12 портрет І, ІІ, ІІІ“, 2015, „Фрагменти“, 2020, Роберт Цанев – „Кораб“, 2021, „Пегас“, 2021, Николай Караманов – „Съхранител ІІІ“, 2019, „Контейнер“, 2021, Вихрони Попнеделев – „Торсове“, 2015, „Портрет“, 2015-2021). Фрагментарен поглед и трансформиране на пластическия изказ в обобщен образ-форма откриваме при Иван Кънчев – „Небесна врата“, 2018- 2021, „Човече къде си? Нощни видения“, 2020, Божидар Йонов – „Съдът – възход и пандемия“, 2021, Анжело Красини. Така представен, проектът поставя фокуса и развива недвусмислено идеята за същността и логиката на съдовата форма. Иван Кънчев ни предлага един подход за осмисляне и, най-важното, за повдигане и тематизиране на темата и нейното поставяне като непреходна форма и средство в полето на диалога. Опирайки се на античните автори, и по специално провокиран от диалозите на Платон, в своя проект „Съдът – отправна точка за творчество. 24 интервюта за българското изобразително изкуство“ той поднася индивидуална гледна точка, комуникация и всички аспекти на задаване и поставяне на въпроси. Умението му да диалогизира смисъла и да очертае важността на дискусионния проблем е другото качество на проекта.

Диана Драганова – Щир, изкуствовед

Към снимките на проекта>>

Share this post on:

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *