Share this post on:

Никола Терзиев – скулптура
Иван Кънчев – съдова керамика

31.10.-13.11.2018г.

Откриване 31 октомври от 18:30ч.

Връзката между учител и ученик е проводник на знание, опит и вдъхновение, тя е връзка между поколенията. Екипът на галерия Нюанс винаги се е стремял да поддържа тази връзка и да я превръща в творчески диалог. Между 31 октомври и 13 ноември имаме удоволствието да представим изложбата „С почит към учителя“, която се организира по случай 90 години от рождението на големия български скулптор Никола Терзиев. В нея ще бъдат представени малки пластики и рисунки на автора и съдова керамика „Нощни видения“ на неговия ученик – Иван Кънчев (Иванов).

Слово на проф. Емил Попов при откриване на изложбата

„Добър вечер на всички. В навечерието на деня на будителите, отркивам една излажба, в която естетическата и етична страна въздействат единно, но аз няма да се опитвам да правя анализи.

Иван застава до учителя си – Никола Терзиев (Желязото), за да ни напомни отново за него. Защото той беше учител и за хора от моето поколение, без дори да сме се познавали. Защото неговото място в българската скулптура е уникално с разбирането за монументална фарма и нейния специфичен живот. Стаена, дълбока, искрена, скулптурата на Никола Терзиев продължава да е вълнуваща. Още от академичните рисунки става ясно, че се появява голям художник. Усетът му за изчистена, синтезирана, изтръгната от живота форма, неподправена и искренна, затрогваща е най-отличителна черта за този скулптор от началото на артистичния му път. Творчеството на Hикола Терзиев сякаш е създадено да пресъздава светостта. Молитвените фигури, телата, автопортретите всички я носят. С дълбоката сдържаност на жестовете с чистотата и силата на обемите. От Пантеона в гр. Рyce и портретите в градско пространства до тези малки по размер, но с изключително монументално въздействие скулптури от тази изложба. Никола Терзиев е винаги цялостен, утвърждаващ чавешкото достойнство, красота и духовна устойчивост.

Един съвременен събрат на египетските скулптори. Никола Терзиев за неговите съвременници и следващите генерации художници показа силата на личността и таланrа, въпреки системата, в която му е поверена да живее, въпреки трудностите и превратностите – той е творец. Няма да забравя как в края на живота си направи работите си за колекцията на Ю. Вутен в Белгия. В скромното си семейно жилище, в стаята където спеше. Внушителен и вдъхновяващ пример за творческа мощ. Всички го наричахме Кальо Желязото. Подходящ артистичен псевдоним. Ще цитирам думите на Светлин Русев казани за него, които най- топло и искренно определят значението му за българското изкувство:

„Не знам дали някога ще дойдевремето да разберем каква награда на съдбата е да имаш в духовния дом на нацията изкувството на Никола Терзиев“ 2006г.

 

Иван Кънчев, художник от последния отрязък време, респектира с творческата си биография, реализирана у нас и в чужбина. „Синтез между съд и пано“ са негови думи, които стоят програмно в цялото му творчество. С тях той сродява скулптурата с приложната утилитарна керамика по негов уникален, „мозаечен начин“. Респектиращи професионални умения и възможнасти, придобити и практикувани с всеотдайнаст внушителните по своя размер и монументално излъчване кръгове и призми, в които е вграден лабиринта на живота, стоят непоклатимо през неговите сетива и разбиране за основни постулати в творческия акт. Винаги съм се изумявал от неговото изкувство. Как се прави тази сложна мозайка от печена глина в тези негови съдове – пана. Миниатюрни модули от материал в сложна пространствена мрежа, която изпълват и изграждат смълчаните монументални форми. Тези късчета изначална материя, изпечени и опушени, внасят изключително живописно богатство с нюансите на охрата и черното. Пластиката в тях, сложния рисунак, който се получава от начина на изграждане на обема, внушават богато пластическо преживяване.

Синтеза между функционална форма и скулптура, тои постига с негов уникален подход и резултат. Иван Кънчев притежава и рядката между художници изследователска дарба и страст. С това той дава ясен принос за опазване паметта на художествения процес у нас. Нещо изключително важно и актуално сега. За да имаме стабилна основа и верни критерий при оценката на собствената ни култура и духовност. Колкото и във видимото двамата художници да са различни, има и нещо обединяващо в тях. То е заложено в мотото на изложбата, постигнато в дълбокия план на общуване. С артистична непринуденост, която удовлетворява зрителя. А той е внушението за монументално, устойчиво, утвърждаващо ., начало в изкувството, което е насочено към стойности, от които човек се чувства здравословно в духовен смисъл. Стойности хвърлящи мостове между епохите в човешкото съществуване. За да ни напомнят възможността да се чувстваме духовно единни преди и сега.

Към снимките на проекта>>

 

Share this post on:

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.